Витамини и минерали, които имат значение при автоимунни заболявания
Връзката между микронутриенти и имунен баланс е често пренебрегван аспект на здравето при автоимунитет – както от пациентите, така и от конвенционалните лекари. Въпреки че съществуват стандартни препоръки за здравословно хранене, хората с автоимунни заболявания имат специфични нужди, които често остават извън фокус.
Какво представляват микронутриентите?
Наричат се микронутриенти, защото се нуждаем от тях в изключително малки количества в сравнение с макронутриентите (протеини, мазнини и въглехидрати). Въпреки минималната ни нужда от микронутриенти, те изпълняват жизненоважни функции. Недостигът на дори един микронутриент може да предизвика здравословен проблем или да създаде предпоставка за възникване на автоимунно състояние.
Микронутриентите подпомагат нормалното функциониране на имунната система, участват в производството на енергия, регулират ензимните реакции и допринасят за антиоксидантната защита на клетките. Те играят роля в поддържането на здравето на нервната система, костите и хормоналния баланс, което ги прави критични за цялостното ни здраве.
Основни източници на микронутриенти
Телата ни не могат да синтезират микронутриенти, нито пък ефективно да ги заместват, ако настъпи недостиг. Ето защо е важно да консумираме максимално често цели храни, от които да си ги набавяме.
Много цели храни, съществени за Палео диетата, са отлични източници на витамини и минерали:
- Месо, риба, яйца, вътрешности, зеленчуци, плодове, ядки и семена;
- Здравословни мазнини като авокадо, маслини и зехтин;
- Ферментирали храни, подкрепящи усвояването на микронутриенти чрез ефекта си върху чревното здраве.
Защо хората с автоимунни заболявания страдат по-често от хранителни дефицити?
Микронутриентите играят основна роля в правилното функциониране на имунната система и в превенцията на автоимунни заболявания. Едно изследване установява, че оптималната функция на интегрираната имунна система изисква множество специфични микронутриенти, работещи в хармония. Към тях се отнасят витамини A, D, C, E, B6, B12, фолат, цинк, желязо, мед и селен.
Всеки микронутриент има жизненоважна и често синергична роля във всяка фаза на имунния отговор. Това обхваща всичко – от защитата срещу инфекции до регулирането на възпалителните процеси, които могат да доведат до автоимунни заболявания.
Хората с автоимунни заболявания са по-предразположени към дефицит на микронутриенти. Този механизъм включва няколко основни аспекта:
Нарушено усвояване на хранителни вещества
Възпалението и автоимунните реакции почти винаги засягат храносмилателната система (особено при заболявания като цьолиакия, болест на Крон и улцерозен колит). Увредената чревна лигавица пречи на оптималното усвояване на ключови вещества като желязо, витамин B12, фолат и цинк. И при при автоимунни заболявания, които не засягат директно червата, системното възпаление може да повлияе на храносмилането и да компрометира абсорбцията.
Хронично възпаление и оксидативен стрес
Хроничното възпаление като основен компонент на автоимунните заболявания изчерпва запасите от важни антиоксиданти като витамин C, витамин E и селен. Тези хранителни вещества помагат за неутрализирането на свободните радикали, които се натрупват в резултат на хроничния имунен отговор.
Когато запасите на антиоксиданти са ниски, тялото става по-уязвимо към оксидативен стрес, а това допълнително може да насърчи автоимунния процес. Много микронутриенти, особено витамин D и цинк, играят имуномодулираща роля, а дефицитът им води до засилена автоимунна активност.
Взаимодействие с чревния микробиом
Микронутриентите играят важна роля в поддържане здравето на чревния микробиом. При дефицит на ключови хранителни вещества като цинк, магнезий и витамини от група B се създават условия за дисбиоза. Това е състояние, при което е нарушен финият баланс между милиардите бактерии, населяващи червата ни. Дисбиозата е допълнителен фактор за повишена чревна хиперпропускливост („пропускливи черва“) и активиране на автоимунна реакция.
Повишена нужда от микронутриенти
Хората с автоимунни заболявания често имат завишена потребност от определени хранителни вещества. Това е така, защото тялото им е подложено на постоянно възпаление, имунна дисрегулация и оксидативен стрес. Тези фактори не само увеличават използването на хранителни вещества, но и намаляват способността на тялото да ги усвоява и използва ефективно.
Витамин D, например, играе критична роля в модулирането на имунния отговор. Той не просто подпомага защитните механизми на тялото, но и предотвратява прекомерната автоимунна активност, която може да доведе до увреждане на собствените тъкани.
Конвенционална терапия и загуба на микронутриенти
Често използвани при автоимунни състояния, някои медикаменти могат да изчерпят важни хранителни вещества като витамин D, фолат, магнезий и цинк. Към тях например се отнасят кортикостероиди, имуносупресори и инхибитори на протонната помпа.
Дългосрочната употреба на медикаменти може също да повлияе на обема и разнообразието на чревната микробиота. Тя може да намали „добрите“ бактерии, произвеждащи противовъзпалителни средноверижни мастни киселини. Това допълнително може да компрометира усвояването на хранителни вещества.
Специфични дефицити при автоимунни състояния
При автоимунните заболявания често се наблюдават специфични дефицити на ключови микронутриенти.
При Тиреоидит на Хашимото например често има изчерпване на селен, йод, желязо, витамин D и витамин B12.
Ревматоидният артрит се свързва с недостиг на витамин D, магнезий, Омега-3 и цинк, които подпомагат противовъзпалителните механизми.
При лупус може да има дефицит на витамин D, Омега-3, селен и магнезий.
Склеродермията и псориазисът се свързват с недостиг на витамин D, омега-3, цинк. Тези хранителни вещества подпомагат кожното здраве и строежа на съединителната тъкан.
При множествена склероза се наблюдават дефицити на витамин D, B12, Омега-3 и антиоксиданти, които играят роля в неврологичното здраве.
За болест на Крон е характерен недостиг на витамин B12, желязо, витамин D и цинк. Този дефицит е резултат от малабсорбция и хронично възпаление.
Ключови микронутриенти и техният ефект при автоимунни състояния
Витамин D: стероиден хормон с мощни имуномодулиращи свойства. Доказано е, че стимулира вродения имунитет и предизвиква имунен толеранс. Множество изследвания показват, че дефицит на витамин D може да е свързан с развитието на автоимунни заболявания.
Смята се, че активната форма на витамин D (калцитриол) модулира клетките на имунната система, като потиска производството на антитела от В-клетките, осигурява активирането на регулаторни Т-клетки и намалява възпалението.
Дефицитът на витамин D се свързва с променен състав на чревната микробиота. За пациенти с ревматоиден артрит например е доказано, че дефицитът на витамин D е обратно пропорционален на активността на заболяването, както и че може да бъде замесен в неговата патогенеза.
Недостиг на витамин D е наблюдаван и при хора със системен лупус еритематозус, синдром на Сьогрен, анкилозиращ спондилит, псориатичен артрит, системна склероза. Недостатъчни нива на витамин D се наблюдават и при автоимунно заболяване на щитовидната жлеза (Тиреоидит на Хашимото), настъпило при жени пред менопауза.
Източници: слънчева светлина, мазни риби (сьомга, скумрия), яйчен жълтък.
Витамин A: важен за поддържането на здрава чревна бариера и нормалната функция на Т-клетките. Регулира броя и функцията на клетките „естествени убийци“.
Каротеноидите имат имунорегулиращи свойства, включително нормализират плътността на чревната лигавица и подобряват комуникацията между плътните връзки. Дефицитът на витамин А може да доведе до отслабена имунна защита и „пропускливи черва“, които активират автоимунни реакции.
Източници: черен дроб, моркови, сладки картофи, тъмнозелени листни зеленчуци.
Цинк: основен микроелемент, участващ в клетъчната комуникация, пролиферация, диференциация и оцеляване. Той играе ключова роля в регулирането на имунната система – както вродена, така и адаптивна, и е от съществено значение за поддържането на нормален имунен отговор. Оптималните му нива потискат развитието на провъзпалителни Th17 и Th9 клетки.
Дефицитът на цинк се свързва с неправилно съзряване и функция на Т и В клетките, небалансирано съотношение между Th1 и Th2 и между регулаторните и провъзпалителните Т-клетки, както и с отслабване функцията на клетките „естествени убийци“.
Това води до повишена чувствителност към инфекции и автоимунни заболявания като например псориазис и болест на Крон. Освен това, цинкът действа синергично за поддържане на имунния баланс с други витамини и минерали, като витамин C и селен.
Източници: морски дарове, месо, семена, ядки.
Селен: играе основна роля в антиоксидантната защита и е критичен за здравето на щитовидната жлеза. Неоптималните му нива могат да доведат до хипо- или хиперфункция на щитовидната жлеза като Тиреоидит на Хашимото или Болест на Грейвс.
Източници: бразилски орехи, морски дарове.
Витамин C: важен антиоксидант, който предпазва клетките от увреждания от свободни радикали. Той насърчава синтеза на колаген, като по този начин поддържа целостта на чревната епителната бариера.
Витамин С в достатъчност регенерира антиоксиданти като витамин Е и глутатион до тяхното активно състояние. При дефицит имунната ни система става по-малко ефективна в борбата с възпаленията и инфекциите, което увеличава риска от автоимунни състояния.
Източници: цитрусови плодове, ягоди, чушки, броколи.
Магнезий: ключов минерал, необходим за регулиране на възпалителния отговор и поддържане на нервната система. Той помага за контрол на възпалението, като регулира производството на провъзпалителни молекули (цитокини) и поддържа баланса между про- и противовъзпалителните имунни клетки.
Магнезият има съществена роля и при регулация на стресовите хормони. Дефицитът му повишава риска от хипофункция на надбъбречните жлези, което може да влоши автоимунното състояние.
Според проучвания магнезиевият дефицит увеличава възпалението, което повишава риска от автоимунни заболявания като диабет тип 1 и множествена склероза. Оптималните нива на магнезий са важни за усвояването на витамин D.
Източници: черен шоколад, авокадо, ядки, семена, бобови храни, тофу, зеленолистни зеленчуци.
Витамин E: важен мастноразтворим антиоксидант, който предпазва клетъчните мембрани от увреждане, причинено от свободните радикали, като поддържа целостта на чревния епител.
Оптималните му нива намаляват производството на провъзпалителни простагландини, а дефицитът му може да влоши адаптивния имунитет, включително функцията на В и Т клетките.
Източници: ядки и семена (слънчогледово семе, бадеми, лешници, кедрови ядки), авокадо.
Витамин B6: участва в чревната имунна регулация, като поддържа или повишава активността на клетките „естествени убийци“. Необходим е за съзряването и активността на Т-клетките, които играят ключова роля в автоимунните реакции.
Оптималните нива на витамин В6 са критични за ефективното метилиране и балансираната имунна регулация. Витамин В6 е особено важен за възстановяване на имунния отговор след инфекции и хронично възпаление.
Източници: козе и краве мляко, сьомга, риба тон, яйца, пилешки дробчета, сладки картофи, банани.
Витамин B12: критично важен за нормалната работа на нервната система, синтеза на червени кръвни клетки и хормоналното равновесие. Нашите чревни бактерии използват витамин B12 като кофактор за метаболитни пътища, като по този начин поддържат целостта на чревната бариера. Недостигът му води до дисфункция на имунните клетки и увеличава риска от възпалителни реакции и автоимунни заболявания.
Източници: всички животински храни (особено телешки черен дроб, миди, сардини, риба тон, сьомга, пъстърва, яйца), както и обогатена хранителна мая.
Витамин B9 (фолат): важен за клетъчната функция и синтеза на ДНК, фолатът участва в чревната имунна регулация и е от съществено значение за оцеляването на регулаторните Т-клетки в тънките черва. Недостигът му може да доведе до нарушен имунен отговор и да увеличи риска от автоимунни заболявания като Хашимото, свързани със щитовидната жлеза.
Източници: телешки черен дроб, спанак, бобови храни, аспержи, брюкселско зеле, яйца.
Желязо: необходимо е за транспорта на кислород в тялото и за поддържане на имунната функция. Дефицитът на желязо води до намалена способност на организма да се бори с възпалителни процеси.
Излишъкът на желязо, от друга страна, може да повиши оксидативния стрес, който стимулира възпалението и може да влоши автоимунното състояние.
Източници: червено месо, черен дроб, бобови растения, зеленолистни зеленчуци, сусам.
Как да открием страдаме ли от дефицити на микронутриенти?
Дефицитите на микронутриенти могат да се проявят с различни симптоми в зависимост от засегнатия витамин или минерал. Например, умора, косопад, суха кожа и чупливи нокти може да подсказват за недостиг на желязо, цинк или витамини от група B.
Мускулни крампи, изтръпване и тревожност често са свързани с дефицит на магнезий. Чести инфекции и възпаления могат да бъдат знак за ниски нива на витамин D, селен или Омега-3 мастни киселини.
Освен симптомите за по-точна диагностика се използват различни кръвни и функционални тестове като GI MAP. Ако имате съмнения за дефицити, винаги е по-добре е да се консултирате с конвенционален или функционален специалист, който да интерпретира резултатите в контекста на вашето здравословно състояние.
Каква е ролята на хранителната терапия?
Дефицитите на микронутриенти са не просто страничен ефект на автоимунното заболяване. Те често играят активна роля в неговото отключване и прогресия. Оптимизирането на хранителния статус чрез целенасочено хранене и суплементация може да подпомогне контрола на възпалението, да подобри имунната регулация и да намали тежестта на симптомите при автоимунни заболявания.
Тук е ролята на хранителния терапевт, който анализира хранителния статус и индивидуалните нужди на всеки. На тази база създава хранителен план за компенсиране на дефицитите и подобряване на автоимунното състояние. Повече за процеса на консултация и създаването на персонализиран хранителен режим може да прочетете тук.
Това съдържание има само информативна и образователна цел и не замества професионалния медицински съвет, предоставен от вашия лекар или друг медицински специалист.
Източници:
A Review of Micronutrients and the Immune System–Working in Harmony to Reduce the Risk of Infection
Zinc Status and Autoimmunity: A Systematic Review and Meta-Analysis
Vitamin D and Autoimmune Rheumatic Diseases
The importance of nutritional factors and dietary management of Hashimoto’s thyroiditis
