Понякога хора с автоимунно заболяване споделят, че АИП не работи. Че симптомите им се влошават или се появяват нови, а антителата им са без промяна или дори се покачват.
За себе си мога да кажа, че съм сред щастливките. Усетих първите знаци на промяната скоро след началото на АИП. Намаляване на болките и острите симптоми, прилив на енергия, по-добра концентрация и липса на тъга. После обаче процесът на подобрение сякаш спря. Правех всичко както трябва: хранех се, спазвайки всички ограничения, спортувах, спях достатъчно. Но стоях на едно място.
Първият нов пробив дойде, след като излекувах чревни паразити и H. Pylori. Вторият – когато се освободих от емоционалния стрес, дължащ се работа, която не харесвах. Последваха още епизоди на застой и нови по-малки крачки напред. Откриване на подходящите добавки, спиране на медикаменти, занимания с йога. Всяка малка промяна беше стъпка напред по пътя, наречен излекуване.
Тогава си дадох сметка, че АИП е много повече от хранителен режим, сън и релаксация. Един умен мъж (Ралф Уолдо Емерсън) е казал, “Life is a journey, not a destination”. Същото мога да кажа и за Автоимунния протокол. Той не е магическо хапче. АИП е баланс между резултати и преминаване през необходимите процеси за тяхното постигане.
Важно е да се каже, че макар АИП да се счита за най-целесъобразната диета и начин на живот при автоимунни заболявания, той не замества лекарската грижа. Протоколът трябва да се разглежда като допълнение към комплексното лечение, което може да включва още информирано използване на лекарства, добавки, алтернативни терапии или друга здравна намеса.
Когато липсва прогрес, причините могат да бъдат различни. Не бива да забравяме, че всеки организъм е абсолютно уникален. И че това, което работи перфектно при едни, при други може да скърца или да се влачи.
В текста надолу обобщавам част от причините, които да започнете да търсите, ако не изпитвате подобрение с АИП. Базирани са частично на моя опит, както и на анализ на подобни публикации. Нито едно от тези препятствия не е описано твърде подробно. Целта ми не е да влизам в ролята на здравен специалист. Искам да насоча вниманието ви към това, което допълнително да търсите като промяна, ако АИП не води до подобрение.
Как да разберем, че АИП не работи
Ако от скоро сте в елиминационна фаза, но не усещате подобрение, бъдете честни. Запитайте се дали спазвате всички изисквания към хранителния режим и начина на живот. Тук можете да прочетете повече за всички изисквания на Автоимунния протокол. Едва след това може да започнете да мислите за други промени.
В случай обаче че сте били в елиминация до 90 дни и не виждате никакво подобрение или започнете да усещате нови симптоми, е възможно да са необходими други промени.
Има три основни сфери, към които да насочите вниманието си, ако изглежда, че АИП не работи според очакванията.
Ако АИП не работи: Храненето
Първото нещо, на което да обърнете внимание още с началото на протокола, е така наречената хигиена на храненето. Ако досега сте се хранили на крак, пред компютъра, вършейки още няколко неща, приключете с това.
Хранете се без да бързате. Наслаждавайте се на храната си и дъвчете старателно. Отпуснете се и не преминавайте веднага към следващата дейност, когато приключите с храненето. Не пийте излишно течност по време на хранене. Не се хранете в ситуация на стрес. Всички тези фактори възпрепятстват храносмилането, като намаляват производството на стомашна киселина. Това понижава сигналите към панкреаса за освобождаване на храносмилателни ензими и към жлъчния мехур за отделяне на жлъчка в тънките черва.
Ако след 90 дни на елиминация продължавате да изпитвате липса на енергия, имате храносмилателни смущения или реагирате към определени храни, възможно е причината да е някоя от тези:
Не приемате достатъчно въглехидрати
АИП не работи с нисък прием на въглехидрати. Драстичното елиминиране на въглехидратите може да доведе до ниска кръвна захар, липса на енергия, прилошаване и силно чувство на глад. Ако не компенсирате храненето си със зеленчуци, кореноплодни и плодове, богати на въглехидрати и фибри, ще се чувствате зле. А това в крайна сметка може да ви откаже от протокола. Нещо повече, няма да усетите ценния им ефект върху състоянието на микробиома, чието възстановяване е основна цел на протокола.
Не консумирате достатъчно храни, богати на микронутриенти
Храните, богати на микронутриенти, доставят широк спектър от витамини и минерали спрямо калориите, които съдържат. За да снабдявате организма си с богати на ценни вещества храни, приемайте костен бульон, вътрешности, морски дарове, кръстоцветни и зеленолистни зеленчуци, мазна риба, ярко оцветени плодове и ферментирали храни.
Не се храните достатъчно
Преминаването от по-калорична и удобна за консумация храна към цели храни, богати на ценни вещества, може да бъде шок за организма. Отне ми време да разбера, че храната при АИП трябва да бъде в по-голямо количеството в сравнение с преди началото на протокола.
Не се храните достатъчно разнообразно
Колкото по-разнообразно комбинирате продуктите в чинията си, толкова по-големи са шансовете да снабдите тялото си с ценни хранителни вещества. Включвайте колкото е възможно повече сезонни зеленчуци и плодове в храната си. Добавяйте колкото е възможно повече части от животното (в това число вътрешности и кости под формата на бульон),
Не ядете достатъчно зеленчуци
Често на хора със стомашно-чревни заболявания се препоръчва бавно да увеличават количеството приемани фибри или да се ограничат до приемането само на сготвени зеленчуци. Д-р Сара Балънтайн обаче съветва да не се изключват напълно суровите зеленчуци и храните, богати на фибри, защото в дългосрочен план това дори може да забави възстановяването. Тя смята също, че изключването на кръстоцветните зеленчуци от хранителния режим при заболявания на щитовидната жлеза като Хашимото е мит (информация по тази тема има тук).
Не спазвате макробаланса в чинията си
Ако се борите с нивата на енергия, вероятно не спазвате необходимия баланс между протеини, въглехидрати и мазнини на всяко хранене. Важно е да започвате деня с пълноценна закуска, включваща протеини, зеленчуци и здравословни мазнини и с по-ниско съдържание на въглехидрати. Ако се затруднявате, потърсете съдействието на нутриционист или използвайте смарт приложения, за да проследявате вашите макронутриенти.
Не пиете достатъчно вода
Ако АИП не работи, уверете се, че приемате достатъчно количество вода. Някои симптоми на дехидратация могат да имитират автоимунни симптоми като умора, тревожност, главоболие, колит, запек и други.
Имате дисбаланс на кръвната захар
Ниската кръвна захар при АИП обикновено се причинява от липса на калории, рядко хранене или нарушен баланс в макронутриентите . Освен от храната, проблемите с кръвната захар могат да бъдат предизвикани и от физиологични промени или хронични вирусни инфекции.
Имате ниски нива на стомашна киселина
Много често симптомите на понижена стомашна киселина се тълкуват погрешно като признаци за свръхпроизводство на стомашен сок. Намалете количеството приемани течности по време на хранене. Посъветвайте се с вашия лекар относно спирането на евентуално приемани медикаменти, понижаващи производството на стомашен сок. Можете да приемате естествено ферментирал ябълков оцет или лимонов сок преди хранене.
Имате дефицит на ензими
Ако панкреасът е подложен на стрес заради заболяването или нивата на кръвна захар са нарушени, той може да не произвежда достатъчно храносмилателни ензими. Ако случаят е такъв, вие може да продължавате да имате стомашно-чревни смущения въпреки подлагането на елиминационна диета. Винаги се консултирайте със здравен специалист, за да определите какви храносмилателни ензими да приемате допълнително.
Имате ниски нива на полезни бактерии
Консумацията на ферментирали храни е важна част от храненето при Автоимунния протокол. Ако по някаква причина не ви влияят добре, проучете суплементацията с пробиотици. Имайте предвид обаче, че при тежки стомашно-чревни симптоми се препоръчва да изчакате с добавянето на пробиотици поне три седмици след началото на АИП.
Проявявате допълнителна чувствителност към храната
Повечето хранителни алергени са изключени от протокола. Някои от тях обаче са сред позволените храни и биха могли да предизвикат алергия, непоносимост или чувствителност. Ако тези реакции останат недиагностицирани, това може да се превърне в пречка по пътя към оздравяването. Храни – алергени, включени в протокола, са: риба и морски дарове, мая, телешко месо, чесън, цитруси, киви, банани, авокадо и пъпеш. Установяването на допълнителните проблемни храни може да бъде трудно. За най-добра практика се смята тяхната елиминация и самонаблюдението при обратното им включване.
Имате FODMAP непоносимост
FODMAP е абревиатура, която стои зад ферментируеми олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли. Съвсем просто казано, така наречената FODMAP непоносимост представлява фруктозна малабсорбция, т.е. неспособност на организма да смила правилно фруктозата. Препоръчва се да изключите от менюто си още храни – източници на FODMAP. Такива са например зеле, лук, чесън, аспержи, ябълки, кайсии, череши, грозде, праскови, диня и още доста. Тази допълнителна елиминация може да ви помогне да преодолеете стомашно-чревните си проблеми. А след това постепенно да започнете повторното въвеждане на тези храни.
Имате непоносимост към хистамин
Най-често използваният начин за диагностициране на хистаминова непоносимост е воденето на дневник за приеманите храни и симптомите. В добавка можете да направите и изследвания на ензима DAO, назначени от специалист по здравни грижи. При съмнения за хистаминова непоносимост специалистите съветват да изключите временно още някои храни, позволени от АИП, но с високо съдържание на хистамин или такива, стимулиращи освобождаването му. Такива са например: свинско месо, сурово сушени колбаси, маринована или пушена риба, спанак, кисело зеле и други ферментирали храни, костен бульон, зелен чай, сушени плодове, канела и пресни плодове като киви, ананас, круши, грозде, авокадо, цитруси и ягоди. След елиминацията започнете постепенно да тествате толерантността си към допълнително елиминираните храни, като водите дневник за реакцията си. Междувременно приготвяйте ястията с възможно най-пресни продукти, а костния бульон варете в тенджера под налягане за максимум два часа.
За щастие, някои от проблемите, свързани с храненето, можете да отстраните относително лесно, като се самонаблюдавате и правите прости промени в режима си. За други, като откриване на допълнителна хранителна чувствителност е необходимо повече време, тестове и консултация със специалист по здравни грижи или нутриционист.
Ако АИП не работи: Начинът на живот
Ако резултатите, които очаквате, не се получават при следване изискванията за хранене, потърсете причините във факторите от начина на живот.
Не спите достатъчно или пълноценно
Липсата на сън допълнително увеличава възпаленията и стимулира свръх активните клетки на имунната система. Резултатът: забавен или никакъв прогрес, независимо от промяната в хранителния режим.
Липсващият или лошият сън може да се държи на лоши навици, които не сте успели да промените:
- не сте определили или не спазвате времето за лягане и ставане;
- приемате големи количества храна непосредствено преди лягане;
- излагате се на синя светлина в късните часове на деня;
- тренирате във времето преди лягане;
- не успявате да контролирате стреса или болката.
Потърсете причините да не спите добре и работете по тяхното преодоляване – сами или с помощта на здравен специалист. Вижте също моя протокол за подкрепа на съня тук.
Не контролирате достатъчно добре стреса
Независимо от препоръчания хранителен режим при автоимунни или други тежки заболявания, здравните специалисти са единодушни в едно. Стресът е не само причинител, но и основна пречка за преодоляване на заболяването.
Ако състоянието ви не се подобрява, може би не осъзнавате последиците от стреса върху здравето си. Ето някои примери за фактори на стреса, които могат да останат незабелязани, докато сте се фокусирали само върху храненето си:
- Физически (трамви и наранявания, прекалено натоварваща тренировка или обратното – продължително заседяване, недоспиване, екстремно ниска или висока температури на околната среда и други);
- Сензорни (силен шум, прекалено ярка светлина, твърде много хора върху малък периметър);
- Химически (например излагане на токсини и алергени);
- Психологически (крайни срокове, работна среда, смяна на работа, социална изолация като тази, предизвикана от ковид пандемията и други).
Най-добре е да започнете да работите върху намаляване на ненужния стрес в самото начало на АИП. Ако не сте успели, никога не е късно да започнете. Търсете причините за липсата на подобрение във факторите на средата, но и в себе си. Добра първа стъпка е да се научите да казвате „не“ на незадължителни дейности, които биха ви изтощили допълнително.
Излагате се продължително време на токсини
Замислете се дали работната ви среда или мястото, където живеете, не ви излага на токсини. Такива са мухъл, тежки метали, почистващи препарати или алергени от околната среда. Аз например попаднах на различни изследвания за това как една от добавките в сместа за автомобилни гуми (силика) провокира склеродермия. Едва тогава си дадох сметка, че работната среда ми се е отразила неблагоприятно. При необходимост се тествайте за отравяне с тежки метали като живак и други.
Имате дисрегулация на оста на HPA (известна още като надбъбречна умора)
Надбъбречната умора е термин, обозначаващ различни неспецифични реакции – отпадналост, болки в цялото тяло, нервност, силен глад за сладко и кофеин, нарушения на съня и храносмилателни проблеми. В медицината няма съгласие по въпроса дали надбъбречната умора е реално медицинско състояние. Някои специалисти смятат, че такова се появява, когато надбъбречните жлези се претоварят от прекомерното производство на кортизол. Надбъбречната умора може да се диагностицира чрез кръвни тестове, както и чрез проследяване на произвежданите нива на кортизол през деня. За съжаление няма медикаменти, които да я лекуват. Основното, което се препоръчва в случай на надбъбречна умора, е промяна в начина на живот и справяне със стреса.
Липсва ви движение или се претоварвате физически
Физическите упражнения с умерена интензивност като ходене, йога и стречинг доказано подобряват здравето основно заради влиянието им върху лимфната система, играеща ключова роля в имунната функция.
Прекалено натоварващите физически упражнения от друга страна пречат при възстановяването, защото увеличават чревната пропускливост. Интензивната активност е трес върху тялото, при която се освобождават два важни хормона с пряко влияние върху здравето на червата. Единият – кортизол – влияе негативно върху храносмилането. Вторият – CRH- директно променя плътните връзки между клетките на червата. Високоинтензивните тренировки вкарват организма ни в състояние „Бий се или бягай“. При това притокът на кръв се отклонява от стомашно-чревния тракт към сърцето и мускулите. Неадекватното кръвоснабдяване на червата, когато е регулярно, също увеличава чревната пропускливост
Ако АИП не работи: Допълнително лечение
Възможно е освен от основното си автоимунно заболяване да страдате от друго или да имате нужда от подкрепа на различни функции и органи. Работете със специалист по здравни грижи, за да се справите. Може това да се окаже решаващо в хода на лечението.
Страдате от хронични вируси или инфекции
Недиагностицирани хронични инфекции като Лаймска болест или наличие на вируса на Епщайн-Бар могат да повлияят върху процеса на оздравяване. С помощта на лекар проверете за скрити инфекции – вируси, бактерии, Лаймска болест, и ги третирайте.
Имате нужда от подкрепа на функциите на различни органи
При отстранена жлъчка или заболяване на жлъчния мехур или на черния дроб могат да ви бъдат от полза добавки за подобряване на жлъчната функция. Коментирайте с вашия специалист по здравни грижи най-подходящите за вас.
Имате персистираща чревна инфекция
Тя може да се дължи на SIBO (тънкочревен бактериален свръхрастеж), H.Pylori, бактериален свръхрастеж, заразяване с паразити или свръхрастеж на гъбички. За съжаление тези инфекции, освен че възпрепятстват оздравяването, могат да бъдат и отключващ фактор за автоимунните заболявания. Това в общия случай води до нарушено усвояване на хранителни вещества, дефицит на микронутриенти, пропускливи черва и други симптоми. Ако имате поставена такава диагноза и състоянието ви е тежко, хранителният АИП режим може да не ви е достатъчен. Препоръката на специалистите е да съчетаете хранителния режим с методите на медицината: официалната (антибиотици) или алтернативната (растителни противомикробни средства).
Имате тежък хранителен дефицит
Понякога е невъзможно да се компенсират тежки хранителни дефицити на витамини и минерали. Получава се порочен кръг. Червата са твърде увредени, за да се усвоят определени вещества, а те са необходими, за да могат червата да се излекуват. В тази ситуация най-полезно е да се открият точните дефицити и да се включат конкретни хранителни добавки в режима ви. Приемането на добавки трябва да започне едва след като са диагностицирани определени дефицити – най-често чрез кръвни изследвания. Дори и след това, не е препоръчително да приемате само добавка с микронутриента, който ви липсва. Често дефицитът на един микронутриент разкрива нуждата от друг, действащ като кофактор. При тежки хранителни дефицити обаче може да се наложи да пиете хранителна добавка за продължителен период от време. Правете го задължително под лекарско наблюдение.
Страдате от хормонален дисбаланс
Той може да включва проблеми с щитовидната жлеза (тиреоидна дисфункция), но също и други хормонални проблеми, включително промени в половите хормони или в надбъбречните жлези. Консултирайте се със здравен специалист относно необходимостта от допълнителна хормонална подкрепа. Добрата хормонална функция е необходима, за да се регенерира лигавицата на червата, да се запази възпалението и да се осигури правилната комуникация на мозъка с червата.
Развили сте липса на здравословна връзка с храната
Когато имате автоимунно заболяване, е лесно да развиете параноя относно консумацията на храни, които могат да предизвикат автоимунен пристъп. Разбираемо е чувството на страх, ако сте направили опит за реинтродукция, който ви е накарал да се чувствате много зле. Ако обаче усещате, че развивате свръх загриженост при избягването на храни и дори увеличавате периметъра им, може да изпаднете в крайност, подобна на орторексия. Наличието на такова хранително разстройство не може да ви излекува. Потърсете специализирана помощ от специалист по психично здраве или психотерапевт. Целта на Автоимунния Палео протокол не е да превърне храната в поредната причина за стрес.
Надявам се с тази информация (ако сте успели да стигнете до края 🙂 ) да знаете какви допълнителни причини да търсите, ако АИП не работи. С някои от тях бихте могли да се справите сами, но други изискват консултация с медицински специалист. Разбира се, ако продължите да усещате, че АИП не работи за вас, потърсете алтернатива. И в двата случая вашето здраве е във вашите ръце.
