какво означава, когато заболяването се събуди
Автоимунните заболявания обикновено протичат на фази — периоди на ремисия, когато симптомите отшумяват, и епизоди на обостряне (или автоимунни пристъпи), при които имунната система отново се активира и възпалителният процес се засилва.
Активната фаза на заболяването може да засегне един или повече органи, а проявлението й често е интензивно и чувствително нарушава ритъма на живот, с който сме свикнали. Разграничаването между обикновен автоимунен симптом и реално обостряне понякога е трудно, тъй като заболяването протича различно при всеки.
Истината е, че автоимунният пристъп не е провал, нито наказание. Това е защитен механизъм — сигнал, че тялото ни има нужда от внимание, покой и възстановяване. Правилният подход в този момент може реално да съкрати продължителността на автоимунния пристъп, както и да предотврати бъдещо обостряне.
Какво представлява автоимунният пристъп?
Чрез международно съвместно усилие под егидата на американската фондация „Лупус“, автоимунното обостряне (autoimmune flare) е дефинирано като „измеримо увеличение на активността на заболяването, включващо нови или влошени клинични признаци и симптоми и/или лабораторни измервания“. Определението е дадено конкретно за лупус, но може да се използва като обща рамка за разбиране какво е автоимунният пристъп.
По време на обостряне имунната система се активира прекомерно. Вместо да разпознава и защитава организма от външни заплахи, тя погрешно атакува собствените му тъкани и органи. В този процес участват имунни клетки (Т и В лимфоцити), както и възпалителни медиатори като цитокини. Те усилват имунния отговор и водят до каскада от възпалителни реакции: увреждане на клетки, оток, болка, а при продължителна активност – и до структурни промени в засегнатия орган или система.
Можем да оприличим автоимунния пристъп на „имунна буря“ — временен дисбаланс между защита и разрушение, който изчерпва енергията и натоварва системите на тялото.
Как изглежда автоимунният пристъп?
Днес се смята, че съществуват над 150 различни автоимунни състояния, сред тях – ревматоиден артрит, цьолиакия, лупус, множествена склероза, склеродермия, автоимунен хепатит, Хашимото, псориазис и други.
В зависимост от конкретното заболяване проявите на обостряне могат да варират от силна умора, силни болки в ставите и мускулите, скованост, липса на концентрация, „мозъчна мъгла“, кожни промени, храносмилателен дискомфорт, емоционална чувствителност до едновременно влошаване на всички вече познати симптоми.
Има данни, че при множествената склероза честотата на рецидивите е средно около 0,6 пъти годишно. При други автоимунни заболявания може да бъде по-честа или по-рядка.
Какви са симптомите на обостряне при автоимунно заболяване?
Обичайно симптомите се проявяват специфично за засегнатия орган или система. Заедно с това има симптоми, които могат да се наблюдават независимо от вида на заболяването. Те често включват силна умора, обща слабост и „мозъчна мъгла“.
Следващите примери не изчерпват цялата симптоматика, нито са валидни за всеки с автоимунно заболяване в пълния си обем:
- Лупус: възпаление на ставите, обриви, силна умора и повишена температура;
- Ревматоиден артрит: силна скованост, болка и подуване на ставите;
- Множествена склероза: зрителни нарушения, изтръпване на крайниците, затруднена координация и баланс;
- Псориазис: поява на нови плаки, зачервяване, сърбеж и лющене на кожата;
- Болест на Крон: болки в корема, диария, подуване, кръв в изпражненията и спад в теглото;
- Склеродермия: втвърдяване и стягане на кожата, подуване на пръстите, усещане за студ и промени в кръвообращението (Синдром на Рейно);
- Хидраденит супуратива: поява на болезнени възпалени възелчета и фистули, често съпроводени от температура и системно възпаление.
Как да разберем, че започва обостряне?
Обострянето при автоимунни състояния се различава от нормалните колебания в симптомите. При него можем да наблюдаваме ясно влошаване и/или поява на нови симптоми, което продължава повече от няколко дни и обикновено изисква промяна в режима или в лечението. Понякога започва постепенно – с дискретни сигнали като необичайна умора, лека болка или раздразнителност, а друг път настъпва рязко, обичайно след намеса на провокиращ фактор.
Воденето на дневник на симптомите, отбелязване на промени в съня, храненето, стреса или енергията могат да помогнат да разпознаем ранните признаци на обостряне. В началото се изисква повече търпение, но с времето тази практика се превръща в ценен инструмент за самопознание. Овладяването му е просто начин да чуеш навреме какво се опитва да каже тялото ти, за да реагираш преди обострянето да се задълбочи.
Всеки пристъп е уникален – различен по сила, продължителност и комбинация от симптоми. Ето защо е важно да познаваме собствените си ранни сигнали и да реагираме навреме.
Колко време продължава автоимунният пристъп?
Продължителността на обострянето е силно индивидуална. Може да трае от няколко дни до няколко месеца, в зависимост от конкретното заболяване, неговата активност и личните тригъри. Възможно е автоимунният пристъп да отшуми бързо, но и да изисква по-дълъг възстановителен период или промяна в терапията.
Освен да разпознаваме сигналите на тялото си, е важно да научим кои са факторите, които могат да провокират или засилят пристъпа, и как можем да ги контролираме.
Какво провокира автоимунен пристъп?
Смята се, че автоимунният пристъп се активира от външни и вътрешни „тригъри“, които натоварват допълнително имунната система, поставяйки я над прага на компенсирането. Влиянието на тези фактори е различно: някои директно стимулират клетките на имунната система, други променят микробиома, трети отключват невроендокринни реакции, усилващи възпалението.
Много обзорни модели показват, че в основата на рязко влошаване на симптомите стои комбинация от генетична предразположеност, нарушена чревна бариера и един или повече такива тригъри. Кои са най-съществените от тях?
Инфекции (вирусни и бактериални)
Инфекциите са класически провокатор на автоимунно обостряне. В основата му стоят силни патогенни сигнали, които активират имунната ни защита – дендритни клетки, макрофаги и Т-клетки. При предразположени индивиди тази имунна активация може да премине в автоимунен отговор чрез механизми като молекулярна мимикрия – процес, при който определени антигени структурно наподобяват собствени протеини на организма, което може да доведе до кръстосана реактивност, автоимунен отговор и каскада от цитокини, водеща до възпаление.
Хроничен и остър стрес
Психологическият стрес влияе върху имунната регулация чрез активация на оста HPA (хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези). Хроничният стрес води до повишени нива на про-възпалителни цитокини (като IL-6, TNF-α), нарушава функцията на T-регулаторните клетки и отслабва бариерните функции на червата или кожата. В литературата се съобщава, че до 80 % от пациентите с автоимунни заболявания описват необичаен емоционален стрес преди поставянето на диагнозата или преди обостряне на вече отключено заболяване.
Сън и циркаден ритъм
Липсата на адекватен сън, нередовният цикъл сън – бодърстване, нощните смени или събития като джетлаг нарушават имунната хомеостаза. При нарушения в съня се активира имунната система, повишават се нивата на възпалителни молекули, а процесите по възстановяване спират или се забавят.
Хранителни тригъри
Често при автоимунни състояния глутен, млечни, яйца, картофови, ядки, захар, силно преработени храни, алкохол и кофеин могат да действат като лични възпалителни храни. Консумацията им може да задейства локална имунна реакция, като повиши хиперпропускливостта на чревната бариера и наруши баланса на чревния микробиом.
Токсини
Излагането на мухъл/микотоксини, пестициди, тежки метали, химикали и замърсяване може да обостри автоимунната реакция при чувствителни индивиди. В някои научни прегледи се посочва връзка между експозиции на биотоксини и повишена честота и тежест на автоимунното заболяване.
Травми и прекомерно натоварване
Така както умерената физическа активност модулира имунната система, прекомерните тренировки и физическата травма могат да предизвикат системно възпаление и да отслабят имунните регулаторни процеси, особено при отключено автоимунно заболяване. Прекалено натоварващите физически упражнения вкарват организма ни в състояние „Бий се или бягай“ и увеличават чревната хиперпропускливост чрез освобождаването на стресовия хормон кортизол.
Хормонални промени
Колебания в нивата на женските хормони (по време на менструален цикъл, бременност и в периода след раждането, менопауза, хормонални терапии и инвитро процедури) често се свързват с промени в активността на автоимунните заболявания. При някои жени активността на заболяването се променя видимо заради тези флуктуации.
Медикаменти
Спиране или промяна на дозата или вида на имуномодулиращата терапия, както и несъобразеното взаимодействие между различни медикаменти, може да доведат до рязко възстановяване на имунната активност и последващ автоимунен пристъп.
Сезонни и климатични фактори
Намаленото излагане на слънце през есента и зимата понижава синтеза на витамин D, който модулира имунната система. По-късите дни и по-малкото светлина променят секрецията на мелатонин и серотонин – хормони, свързани съответно със съня и настроението. Повишеният мелатонин увеличава нуждата от почивка, а спадът на серотонина може да засили емоционалната чувствителност и реакцията към стрес. По-ниските температури водят до стеснение на кръвоносните съдове и по-бавна циркулация, което може да провокира спазми при склеродермия. При лупус излагането на UV лъчи през лятото могат да предизвика фоточувствителност и да доведе до обостряне.
В реалния живот обострянето често е многокомпонентен процес. Възможно е в един и същи период да се натрупат инфекция + недоспиване + стрес + хранителен тригър, което да попречи на организма да компенсира. Затова е важно не просто да избягваме един фактор, а да изграждаме устойчивост ден след ден — чрез качествен сън, балансирано хранене, управление на стреса, минимизиране на токсини и подходящото за нас движение.
Какво да правим по време на автоимунен пристъп?
По време на автоимунен пристъп тялото има нужда от покой и грижа, а не от контрол и усилие.
На първо място се фокусирайте върху нуждата си от:
Физическа почивка и възстановяване
Забавете темпото и отложете несъществените ангажименти.
Спете повече. Установете рутина, която ви позволява да сте в леглото с по-рано от обичайното. Опитайте да се отпуснете преди лягане с четене на книга, вземане на топла вана или приглушаване на светлината – не само синята светлина от екраните, а цялото осветление вкъщи.
Изберете щадящи активности като йога, стречинг или лека разходка и оставете по-интензивните тренировки за по-добър момент.
Помислете за включване на дейности, които насърчават релаксацията и намаляват стреса, като медитация, дихателни практики или водене на дневник.
На второ място погрижете се за вашето:
Противовъзпалително хранене и хидратация
Върнете се към противовъзпалителен режим като Палео, като се фокусирате върху цели, минимално обработени храни като зеленчуци, пасищно месо, вътрешности, риба и морски дарове, ферментирали храни, бавни въглехидрати (като сладки картофи), плодове и яйца от свободни кокошки (ако ги толерирате).
Стриктно избягвайте потенциални хранителни тригери като глутен, млечни храни, захар, рафинирани растителни масла и алкохол.
Пийте достатъчно вода и електролитни напитки – например, кокосова вода или чиста вода с лимон и морска сол през лятото, и костен бульон в по-студените месеци. Храни като авокадо и банани са богати на минерали и също подкрепят хидратацията.
Консумирайте повече мазна риба, богата на Омега-3 мастни киселини – те насърчават синтеза на противовъзпалителни простагландини.
Наблегнете на сготвени зеленчуци (ако суровите ви предизвикват дискомфорт).
Включете повече антиоксиданти като боровинки, нар и зелен чай.
Добавяйте към храната си противовъзпалителни подправки като куркума и джинджифил.
Накрая, но не по-малко важно, осигурете си:
Психо-емоционалната подкрепа
Бъдете нежни към себе си! Не се обвинявайте за обострянето на автоимунното заболяване, а гледайте на това като сигнал, че тялото ви има нужда от почивка.
Отделете време за себе си и за любимите си занимания (стига те да не включват високо интензивно физическо натоварване!)
Ограничете стресовите взаимодействия, дори ако това означава да пропуснете среща или пътуване. Позволете си да отказвате ангажименти, когато е необходимо.
Стремете се, повече от всякога, да спазвате здравословен баланс между работа и личен живот. Това може да включва да делегирате на колеги или хора от семейството повече задачи, както и да си поставяте по-лесно изпълними цели.
Споделете как се чувствате с близки хора или с терапевт.
В случай на нужда добавете:
Хранителни добавки
Витамин D (по-добре с витамин K2)
Витамин D модулира имунната система — усилва регулаторните T-клетки и намалява про-възпалителни цитокини, а много обзорни проучвания показват намалена честота или активиране на някои автоимунни заболявания при адекватен статус или включване като добавка. Дозировката се определя според серумните нива (25-OH-D) и клиничния контекст. Препоръчва се комбинирането му с K2 – особено при по-високи дози, с цел подкрепа на калциевата хомеостаза.
Магнезий (например бисглицинатна форма)
Магнезият участва в регулацията на имунни клетки. Има доказателства, че дефицитът на магнезий може да допринесе за усилване на възпалителни медиатори. Приемът му подпомага невроимунната регулация и качеството на съня — фактори, важни при обостряне на хронично автоиумнно заболяване. Хелатни форми като бисглицинат са по-щадящи за храносмилането и лесно усвоими, което ги прави добър избор при нужда от корекция.
Омега-3 (EPA / DHA)
Дълговерижните Омега-3 мастни киселини (EPA и DHA) насърчават синтеза на противовъзпалителни метаболити. Клинични прегледи показват намаление на активността при някои автоимунни състояния и подобрение на симптомите при адекватна суплементация, особено когато хранителният прием на мазна риба е нисък.
L-глутамин
L-глутамин е ключово гориво за ентероцитите и помага за поддържане и възстановяване на чревната лигавица. Клинични данни показват, че включването му като добавка намалява чревната хиперпропускливост и подпомога възстановяването на увредената чревна бариера, чието състояние често се провокира от хранителни тригъри и стрес.
Куркумин (желателно с пиперин)
Куркуминът притежава мощни противоповъзпалителни и антиоксидантни ефекти. Според клинични изследвания включването му като добавка действа върху основните механизми на възпалението, като ги забавя, и намалява нивата на възпалителни цитокини като TNF-α и Интерлевкин-6 (IL-6). При много проучвания добавянето на пиперин (от черен пипер) значително повишава биодостъпността и ефективността на добавката.
Всички изброени добавки могат да взаимодействат с лекарства или да имат противопоказания. Не разчитайте на тези кратки референции, преди да са измерени съответните маркери и да е направена консултация с лекар или функционален терапевт.
Какво да НЕ правим по време на автоимунен пристъп?
Много хора приемат автоимунния пристъп като момент, в който трябва „да се стегнат“ и да продължат с обичайната си рутина. Именно този подход обаче често удължава или задълбочава обострянето.
Вместо това:
Не се насилвайте да продължавате, когато тялото ви има нужда от покой.
Симптомите са начинът, по който организмът ви казва „спри“. Ако не послушате този сигнал, възпалението ще се задържи по-дълго, а възстановяването ще бъде по-трудно.
Не посягайте към „удобните“ възпалителни храни и напитки, дори когато сте изморени или имате нужда от бърза енергия.
Захарта, глутенът, млечните, кофеинът и алкохолът дават краткотрайно облекчение, но натоварват имунната и храносмилателната система. Изберете истинска храна като купа костен бульон със зеленчуци, от която ще усетите истинско облекчение. Готов костен бульон в буркан вече можете да намерите в много магазини, както и онлайн: възползвайте се, докато възстановите силите си и можете да се върнете обратно в кухнята.
Не пренебрегвайте съня.
Сънят е един от най-силните противовъзпалителни механизми. Дори един – два дни недоспиване повишават нивата на възпалителните цитокини и могат да задълбочат пристъпа с повече и по-тежки симптоми. Смарт часовник или приложение за сън са доста полезни, за да следите времето за заспиване, както и кои фактори през деня подобряват или влошават продължителността на важния за възстановяването ви дълбок сън.
Не пропускайте приема на добавки и лекарства.
По време на автоимунен пристъп е най-лесно да излезете от ритъм, но точно тогава най-много имате нужда от тази подкрепа. Настройте си аларма или използвайте приложение, за да не забравяте.
Не се нагърбвайте с допълнителни ангажименти – дори към най-близките.
Често, водени от чувство за вина, жените не намаляват темпото у дома. Истината е обаче, че както децата, така и партньорът имат нужда най-вече от спокойна и възстановена майка/партньор.
Не отказвайте помощ.
Автоимунният пристъп е времето, в което трябва да сте благодарни за всяка подадена ръка – дори това да означава не дотам почистена кухня или куп ненужни храни в хладилника. Сама ще се погрижите, когато имате достатъчно сили, но не сега.
Не се изолирайте, но и не се насилвайте да бъдете с хора.
Ако имате нужда от тишина – останете насаме. Ако имате нужда от подкрепа – потърсете я. Да бъдете емоционално честни със себе си често е част от възстановяването.
Не се отказвайте от терапията си само защото сте преживели временен спад.
Влошаването на автоимунното заболяване не означава, че нищо от това, което правите, не работи. То често е естествена част от процеса на възстановяване.
Не се сравнявайте с другите.
Всяко автоимунно състояние е индивидуално, а скоростта, с която ще се възстановите, зависи от множество фактори. Дайте си времето, от което има нужда вашето тяло.
Не търсете „бързи решения“.
Всичко, наречено „детокс“ програма, е голямо „не“ при обостряне. Точно сега имате нужда от стабилност и сигурност, а не от експерименти с необоснован резултат.
Това съдържание има само информативна и образователна цел и не замества професионалния медицински съвет, предоставен от вашия лекар или друг медицински специалист.
Източници:
Excitable dynamics of flares and relapses in autoimmune diseases
Immunology of stress: a review article
Mold, mycotoxins and a dysregulated immune system: a combination of concern?
Autoimmune Institute. Stress & Autoimmune Disease: Navigating the Complex Relationship – тук има повече как справянето със стреса влияе
Associations between vitamin D and autoimmune diseases: Mendelian randomization analysis
