Ако имате автоимунно заболяване, познавате добре симптомите, които го съпровождат. За всеки те са различни в зависимост от вида на заболяването и неговата фаза. Някои са наистина тежки и болезнени или те оставят с чувство на безкрайна умора. Други само ти напомнят, че заболяването го има, че е там някъде, под повърхността.
Какво се случи с мен?
Следвам Автоимунния Палео протокол от повече от две години. Отдавна преминах фазата на елиминация и въведох успешно някои храни. От други на този етап съм се отказала. Има и храни, към които продължавам да проявявам интерес, но за които тялото ми очевидно не е готово. През повечето време се чувствам много добре. Минаха девет месеца, откакто спрях да приемам медикаменти.
Някъде между новата ми работа, заниманията по блога, ремонтите, грижите за близките и раздялата с приятели явно изгубих баланса. Тревожността започна да се завръща. Концентрацията ми намаля и стана трудно да се фокусирам върху сериозни теми. В следобедните часове губех енергия, която неуспешно се опитвах да компенсирам с кафе и шоколад.
Някои симптоми колебливо напомниха за себе си. Не беше изненада, че направените в този момент имунологични изследвания отчетоха, макар и слабо, завишение на характерните за заболяването ми антитела. Лекуващият ми лекар предложи да се върна към част от конвенционалната си терапия за кратък период от време.
Започнах да си давам сметка, че макар да следвам протокола, не успявам да отделя време да се храня в парасимпатиково състояние. С други думи, да бъда във фаза на „почивка и храносмилане“, така че храносмилателната ми система да функционира оптимално.
Влошаването на автоимунното заболяване не е провал
То идва в живота ни, за да ни накара да си зададем един основен въпрос:
Грижа ли се добре за себе си?
Рамката на една такава самооценка е строго индивидуална, така както е различна дефиницията на всеки за това какво е да се чувстваш здрав. И все пак, има области, през които е добре да преминете мислено, ако имате влошаване на автоимунното заболяване.
Ето някои въпроси, които зададох на себе си:
Хранене
Храната ми разнообразна, сезонна и богата на микронутриенти ли е?
Приемам ли достатъчно въглехидрати и спазвам ли макробаланса в чинията си?
Храня ли се в парасимпатиково (релаксирано) състояние?
Пия ли достатъчно вода?
Почивка
Успявам ли да забавя темпото, за да отговоря на нуждите на тялото си?
Имам ли време и място само за мен?
Позволявам ли си просто да седя на пейка и да съзерцавам?
Сън
Спазвам ли определеното от мен време за лягане?
Успявам ли да запазя енергията си през целия ден?
Справяне със стреса
Намирам ли време да практикувам дълбоко дишане всяка сутрин и преди всяко хранене?
Успявам ли да кажа „не“?
Движение
Заниманията с йога достатъчни ли са, за да поддържам тялото си в кондиция?
Прекарвам ли достатъчно време сред природата?
Грижа за душата
Приемам ли позитивно или неутрално предизвикателствата, без да генерирам и отдавам негативна енергия?
Отделям ли време всеки ден, за да благодаря?
Давам ли и получавам ли любов и подкрепа?
Приемам ли с радост и търпение промените, които настъпват в мен?
Допълнителна подкрепа
Имам ли нужда от помощ и знам ли къде да я намеря?
Докато преминавах отново и отново през тези въпроси, набелязах области, в които се справям добре, и такива, върху които искам да продължа да работя. Вече промених някои неща и продължавам. С всеки нов ден се чувствам по-добре.
Запитайте се „Грижа ли се добре за себе си?“, ако усетите влошаване на автоимунното заболяване, и дефинирайте вашите области на здраве и виталност. Това помага 🙂
Може би ще са ви интересни и тези статии:
