Хормонален баланс и автоимунни състояния

Как да излезем от „режим на оцеляване“?

Хормоналният баланс играе ключова роля не само в репродуктивното здраве, но и в регулацията на имунната система – затова е съществен при автоимунни заболявания. Дисбалансите в хормоните могат да повлияят на възпалението, чревното здраве, нивата на енергия, съня и психо-емоционалното състояние – все фактори, които влошават или облекчават автоимунните симптоми.

Какво означава „хормонален баланс“?

Хормоналният баланс е състояние, при което всички основни хормони в тялото, сред които – инсулин, кортизол, щитовидни и полови хормони – се произвеждат, транспортират, използват и елиминират в правилните количества и в точния момент. Това не означава перфектно еднакви нива всеки ден, а гъвкава и адаптивна система от хормони, която отговаря адекватно на вътрешните сигнали и на тези от околната среда.

Жена, която е в хормонален баланс, обикновено има редовен и безболезнен менструален цикъл, стабилна енергия и настроение, добър сън, здрава кожа, нормално либидо и лесно поддържа оптимално телесно тегло.

Както казва д-р Авива Ром в книгата си Hormone intelligence: „Всяка наша клетка, участваща в хормоналния баланс, е водена от генетичен код, който се основава на информацията, осигурявана от храните, които консумираме.“ За производството, транспорта, използването и елиминирането на хормоните са нужни конкретни нутриенти – витамини, минерали, протеини, мазнини, въглехидрати и фибри. Храната не е просто гориво – тя е информация.

Хормонален дисбаланс, възпаление и автоимунни заболявания

Хормоните и имунната ни система са в постоянен диалог. При автоимунни състояния този диалог често е нарушен – защото има хронично възпаление.

Възпалението е естествен защитен механизъм на тялото, но когато стане хронично, то може:

• да наруши чревната бариера (и да допринесе за пропускливи черва);
• да повиши инсулиновата резистентност;
• да изчерпи надбъбречните жлези и производството на кортизол, като допринесе за т.нар. „надбъбречна умора“;
• да повлияе на щитовидната функция;
• да блокира производството на полови хормони;
• да провокира автоимунна реакция или да засили автоимунната активност с нов пристъп.

! Важно: при автоимунни състояния възпалителният процес не е временна реакция, а постоянен фон. Затова храненето има огромно значение – то може или да провокира и поддържа възпалението, или да го потушава.

Инсулинова чувствителност и контрол на кръвната захар

Нивата на кръвна захар и инсулинът играят ключова роля в хормоналния баланс и имунното здраве. Инсулин е хормонът, регулиращ кръвната захар, а инсулинова резистентност е състояние, при което глюкозата остава висока, като продължава да циркулира в кръвта, вместо да попадне в клетките.

Как хронично високата кръвна захар подхранва възпалението?

Автоимунните състояния се свързват с нискостепенно, понякога „тихо“ възпаление. Хронично високата кръвна захар допълнително подхранва възпалението: панкреасът отделя все повече инсулин, за да я понижи, което с времето може да доведе до нестабилни нива на глюкозата или до инсулинова резистентност. Това повишава оксидативния стрес, натоварва надбъбречните жлези (повече кортизол -> още по-висока кръвна захар) и активира възпалителния процес.

Хронично нестабилната кръвна захар се възприема от тялото ни като стрес, което е особено голям проблем при автоимунните състояния, при които и без това има свръхактивен имунен отговор.

Някои взаимовръзки на кръвната захар с автоимунните състояния

При автоимунна щитовидна дисфункция (Хашимото) инсулиновата резистентност пречи на конверсията на неактивния щитовиден хормон T4 в активния T3, като натоварва черния дроб, където се случва основната част от това преобразуване (друга, по-малка част се случва в червата).

СПКЯ (синдром на поликистозните яйчници) е хормонално състояние, определяно от някои източници като автоимунно заради неговия системен характер. В основата на СПКЯ най-често стои инсулинова резистентност, която нарушава овулацията и води до повишени андрогени.

При други автоимунни състояния като лупус и склеродермия нестабилната кръвна захар поддържа нискостепенното възпаление. То допринася за по-сериозен автоимунен отговор и за нови остри прояви – т.нар. „припламвания“ или „обостряния“ (от английски – flares).

Практически насоки за стабилна кръвна захар и хормонален баланс

• Яжте цели храни, богати на фибри. Консумацията им забавя усвояването на глюкозата, помага да избегнем глюкозен пик и е важна за чревното здраве.
• Добавяйте достатъчно протеин и полезни мазнини на всяко хранене – това стабилизира кръвната захар, енергията и хормоналния отговор. Повечето жени, с които работя, консумират малко протеин, особено на закуска.
• Съчетавайте въглехидратите с протеини и мазнини: това е едно от най-добрите неща, които можете да направите за кръвната си захар през деня. Захарта без добавен протеин или мазнина ще предизвика глюкозен пик, последван от също толкова рязък спад в кръвната захар.
• Наспивайте се – хроничното недоспиване доказано увеличава инсулиновата резистентност и глада за сладки храни.

Кортизол, стрес и автоимунитет

Женската физиология се регулира от чувството за безопасност. Тялото ни чува всичко – от това как се храним и спим, до това колко се тревожим или колко често пренебрегваме нуждите си. Женският хормонален баланс не е „лукс“, а функция, която може да се случи само когато тялото се чувства в безопасност.

Безопасността в биологичен смисъл означава стабилна кръвна захар, контролирано възпаление, добре работещо храносмилане, ефективно детоксикиращ черен дроб, и не на последно място – усещането, че има достатъчно – храна, енергия, почивка.

Когато тялото усеща липса на някой от тези ресурси, то преминава в „режим на оцеляване“, като приоритизира кортизола за сметка на останалите ключови хормони. Това е изключително често състояние при съвременните жени – независимо дали причината е емоционален стрес, претоварване, липса на сън, гладуване, или проблеми като хранителни дефицити, чревна дисфункция или токсично натоварване.

Наричаме го „хормон на стреса“, въпреки че по-точното определение за кортизола е „хормон на оцеляването“. Синтезира се от надбъбречните жлези и когато е в точните количества и в точното време, той е жизнено важен – поддържа кръвното налягане и кръвната захар, като държи възпалението далеч. Трайно високите му нива обаче – резултат от хроничен стрес, водят до износване на мускулите и костите, забавят времето, нужно за излекуване, възпрепятстват работата на храносмилателната система, метаболизма и мозъчната функция и нарушават имунната регулация.

Как стресът говори с хормоните?

Оста HPA (хипоталамус – хипофиза – надбъбречни жлези) е основна линия на комуникация, която регулира реакцията ни на стрес, нивата на кортизол, съня и будността, нивата на енергията и това как се адаптираме към условията на средата. Когато HPA оста е претоварена от хроничен стрес, тя губи гъвкавостта си. При прекалено висок или твърде нисък кортизол производството на полови и щитовидни хормони страда, защото за тяло, което усеща, че трябва да оцелява – те вече не са приоритет.

Практически насоки за излизане от „режим на оцеляване“

• Започвайте деня със стабилна, солена закуска с протеини, мазнини и фибри (например: яйца + авокадо + сладък картоф);
• Избягвайте дълги периоди без храна и нискокалорични диети: гладът е сигнал за опасност за тялото;
• Избягвайте кафе на гладно: уверете се, че консумирате кофеин с или след храна, за да е по-малко вероятно да предизвика скок в нивата на кортизола;
• Излагайте се на естествена светлина сутрин: тя регулира циркадния ритъм и нивата на кортизол;
• Управлявайте стреса: изберете нещо, което е реалистично и приятно за вас и го правете редовно. Варианти са йога, медитация, тай чи, дихателни практики, танци, разходки в природата, масажи, релаксираща вана, уикенди без социални мрежи и други.
• Движете се осъзнато, като изберете подходящата тренировка според състоянието си и часа от денонощието. Слушайте тялото си – твърде интензивните тренировки при надбъбречен дисбаланс могат да влошат състоянието.

Чревно здраве и хормони – неразривна връзка

Чревният тракт не е просто храносмилателен орган – той е активен участник в ендокринната и имунната регулация. Нещо повече – той всъщност се счита за ендокринна жлеза, защото произвежда хормони!

Червата не само произвеждат хормони, но и участват активно в тяхната елиминация. Пример е излишният естроген, който се елиминира от организма чрез черния дроб и през червата. При дисбаланс в чревния микробиом или при нередовно изхождане естрогенът може да се реабсорбира в кръвта, което допринася за естрогенова доминантност и хронично възпаление – рискови фактори при редица автоимунни състояния.

Основни чревни дисбаланси и хормонални последствия

Дисбиоза: нарушеният баланс между полезни и патогенни бактерии в червата пречи на метаболизма на хормони като естроген и кортизол и може да допринесе за хормонален дисбаланс.

Пропускливи черва: отслабената чревна бариера, която позволява навлизането на молекули в кръвния поток, се счита за основен фактор, стимулиращ възпаление и автоимунна активност.

Синдромът на раздразненото черво се свързва с хормонален дисбаланс, тъй като повишеният кортизол и колебанията в естрогена влияят на нервната система на червата, като провокират възпаление и чревен дискомфорт.

Повече за чревното здраве – в статията Чревно здраве като ключ към здравето: и какво общо има автоимунитетът.

Практически насоки за хормонален баланс чрез чревно здраве

• Фокусирайте се върху храни, богати на фибри (особено от зеленчуци, плодове, семена и кореноплодни);
• Включвайте ферментирали храни (кисело зеле, кимчи, кокосов йогурт), ярко оцветени зеленчуци и храни, богати на Омега-3 (основно риба и морски дарове);
• Подкрепете регенерацията на чревната лигавица с храни, богати на глицин (като телешки костен бульон), цинк и витамин A;
• Поддържайте редовно изхождане, движение и качествен сън – основи на чревната и хормоналната хомеостаза

Щитовидна жлеза, автоимунитет и хормонален баланс

При автоимунни състояния като тиреоидит на Хашимото и болест на Грейвс (известна като Базедова болест) клетките на имунната ни защита директно атакуват щитовидната жлеза – орган с ключова роля в хормоналната регулация и метаболизма. При Хашимото обикновено се наблюдава намалена продукция на хормони, а при Грейвс – свръхактивност. И в двата случая обаче възпалението нарушава деликатния хормонален баланс.

Щитовидните хормони T4 и T3 са особено чувствителни на възпаление, оксидативен стрес и хранителни дефицити. Освен че тези фактори могат да потиснат тяхното производство, често се нарушава и конверсията на неактивния щитовиден хормон T4 в активния T3 – конверсия, която се осъществява основно в черния дроб и в червата.

Хората с Хашимото често изпитват комбинация от следните проблеми:

• Затруднена чернодробна детоксикация, което пречи на конверсията на Т4 в Т3;
• Чревна дисбиоза и пропускливи черва, които усилват автоимунната реакция;
• Хранителни непоносимости;
• Дефицити на важни нутриенти, сред които – селен, витамин В12, желязо, цинк;
• Надбъбречна дисфункция: висок или изчерпан кортизол, или кортизол, синтезиран в точните количества, но в неподходящо време;
• Запек и лоша елиминация, водещи до натрупване на токсини и естрогенова доминантност.

Практически насоки за подкрепа на щитовидната жлеза при автоимунитет

• Избягвайте дълги периоди без храна и силно ограничителни диети, особено нискокалорични режими;
• Намалете възпалението, като ограничите основните хранителни тригъри – захар, глутен, преработени мазнини и алкохол. Повече за това: как да разпознаем и избегнем храни, които провокират автоимунна реакция;
• Подкрепете черния дроб с редовна консумация на кръстоцветни зеленчуци, цвекло и  топла вода с лимон;
• Насърчавайте елиминацията чрез ежедневно изхождане, хидратация и движение.

Полови хормони и автоимунни състояния

Автоимунните заболявания се срещат значително по-често при жените и това не е случайно. Много от тях се отключват или изострят в период на хормонални колебания – пубертет, бременност, перименопауза, които могат да разклатят и без това чувствителния баланс между имунна толерантност и автоимунна активност.

Установено е, че жените произвеждат повече антитела и проявяват по-силен имунен отговор – нещо, което ги защитава от инфекции, но при генетична предразположеност може да доведе до хиперактивност на имунната система и отключване на автоимунно заболяване.

Чревният микробиом също участва в този процес, като влияе на метаболизма и нивата на половите хормони (особено естрогена). От своя страна, половите хормони като естроген и прогестерон могат да променят състава на чревния микробиом, като насърчават или потискат растежа на определени бактерии. Тези промени могат да модулират имунния отговор и са още едно обяснение защо жените са по-податливи на автоимунни заболявания.

Практически насоки за подкрепа на половите хормони при автоимунитет

• Подпомагайте елиминирането на излишния естроген чрез храни, богати на фибри, особено сурови моркови – фибрите в тях свързват и изнасят метаболизирания естроген чрез червата;
• Добавяйте редовно кръстоцветни зеленчуци (броколи, кейл, карфиол) – те са естествен източник на сулфорафан, който подпомага чернодробната детоксикация;
• Поддържайте баланса между Омега-3 и Омега-6 мастни киселини, като ограничите преработените растителни масла и увеличите консумацията на мазна риба, ленено семе, чиа и орехи;
• Фокусирайте се върху храни, които подхранват хормоналния баланс: протеини, полезни мазнини, бавни въглехидрати и фибри.

Хормоналното и автоимунното здраве са дълбоко свързани. И макар че тези практически насоки могат да са добра отправна точка, може да не са най-подходящите за теб. Ако имаш автоимунно заболяване и усещаш, че симптомите ти говорят за хормонален дисбаланс, потърси индивидуален подход – с внимание и подкрепа, адаптирани към твоите нужди. Прочети повече за процеса на консултация и се свържи с мен тук.

---

Това съдържание има само информативна и образователна цел и не замества професионалния медицински съвет, предоставен от вашия лекар или друг медицински специалист.

Източници:

The X-quisite X-ception: Sex Differences with Immune Responses

Psychological Stress-Induced Pathogenesis of Alopecia Areata: Autoimmune and Apoptotic Pathways

Sex differences in the gut microbiome drive hormone-dependent regulation of autoimmunity

Hormones and B-cell development in health and autoimmunity

Aviva Romm, MD: Hormone Intelligence