Продължете към съдържанието

Как да разпознаем и избегнем храни, които провокират автоимунна реакция

Да разпознаем и избегнем храни, които провокират автоимунна реакция, е ключова стъпка към подобряване здравето на храносмилателната система и общото здраве при автоимунни заболявания.

Как да разпознаем и избегнем храни

Въведение в автоимунните заболявания

Автоимунните заболявания са група състояния, при които имунната система, чиято основна задача е да защитава тялото от инфекции и токсини, атакува собствените си тъкани и органи. В световен мащаб те засягат милиони, като някои от най-често срещаните са ревматоиден артрит, лупус, тиреоидит на Хашимото и множествена склероза. Според данни от 2013 г.  автоимунните заболявания засягат около 10% от населението, или 1 на всеки 10, като по-често страдащите са жени. В България липсва точна статистика, но тенденцията за нарастване на тези състояния е видима и тук.

Конвенционалната терапия и ролята на храненето

Конвенционалното лечение обикновено включва имуносупресори, кортикостероиди и други медикаменти, насочени към контрол на възпалението и потушаване на симптомите. Въпреки че всички сме благодарни на конвенционалната медицина и нейния напредък, много хора с диагноза автоимунно заболяване започват да търсят допълнителни методи за възстановяване на здравето си. Аз не съм изключение. Промените в начина на хранене и живот често се оказват ключов фактор за подобрение.

Храната е енергия. Тя е източник на жизненоважни хранителни вещества, от които организмът ни се нуждае, за да работи ефективно. Когато обаче дадена храна не се понася добре от тялото, това може да доведе до дискомфорт, умора, проблеми с храносмилането и да провокира имунна реакция.

Управлението на автоимунните заболявания изисква персонализиран подход, който отчита индивидуалната чувствителност към различни храни. Разпознаването и елиминирането на личните автоимунни хранителни тригъри е ключова стъпка към подобряване на храносмилателната система и цялостното здраве.

Как да разпознаем и избегнем храни

Противовъзпалителни диети и автоимунни заболявания

Няколко диетични подхода са доказали своята ефективност в управлението на автоимунни състояния, като общото между тях е високото съдържание на антиоксиданти, фибри, витамини и минерали, които подпомагат борбата с възпалението, както и изключването на потенциално проблемни храни. Най-популярните са:

  1. АИП диета (Автоимунен протокол): Разширение на Палео диетата, включваща първоначална елиминация на няколко групи потенциални хранителни тригъри и следваща постепенна реинтродукция на храни. Детайлно за Автоимунния Палео протокол прочетете тук.
  2. Палео диета: Фокусира се върху цели, непреработени храни като месо от пасищни животни, риба, зеленчуци, плодове и здравословни мазнини, и изключва зърнени храни, млечни продукти, рафинирани растителни масла, преработени храни и захар. Имам подробен текст с информация за Палео храненето.
  3. Средиземноморска диета: Богата на зехтин, риба, зеленчуци и плодове, с доказани противовъзпалителни свойства. Ограничава червеното месо, рафинираните храни, захарта и алкохола (с изключение на червено вино в малки дози).
Как да разпознаем и избегнем храни

Как храните се превръщат в тригър за автоимунна реакция?

Механизмът, по който храните провокират автоимунни реакции, често е свързан с повишена чревна пропускливост („пропускливи черва“).

Чревната бариера е сложна защитна система, която разделя съдържанието на червата от останалата част на тялото. Тя се състои от няколко слоя, които работят заедно, за да предотвратят проникването на вредни вещества като токсини, патогени и непълно разградени хранителни частици в кръвния поток.

Когато тази бариера функционира правилно, тя пропуска само полезните хранителни вещества, от които тялото се нуждае. При нарушаване на нейната цялост – състояние, известно като „пропускливи черва“ –  вредни вещества могат да преминат в кръвния поток. Тези чужди частици могат да активират имунната система, предизвиквайки възпалителен отговор, който в някои случаи се насочва към собствените тъкани и органи на тялото. Това провокира системно възпаление.

Най-честите хранителни тригъри

Някои храни като глутен и млечни са особено предразположени да увеличават чревната пропускливост, активирайки този механизъм. Ето списък на най-честите хранителни тригъри:

  • Глутен: множество проучвания показват връзка между повишената чувствителност към глутен (протеин в пшеницата, ръжта, ечемика и други зърнени култури) и различни автоимунни състояния. Чувствителността към глутен създава предпоставки за възникване на „пропускливи черва“ и дисбиоза. Повече за връзката между глутен и автоимунни заболявания има в статията АИП: хранене без глутен.
  • Млечни продукти: има значителен брой данни, че продуктите от краве мляко, особено съдържащите бета-казеин тип А1 (основния млечен протеин в кравето мляко), увеличават чревната хиперпропускливост и могат да причинят нарушен баланс на микробиома. Протеинът в кравето мляко е кръстосано реактивен с глутена.
  • Захар: силно възпалителна, тя увеличава броя на патогенните бактерии в червата ни.
  • Алкохол: дразни червата и допринася за възпаление.
  • Рафинирани растителни масла: те са високо съдържание на Омега-6 мастни киселини, които допринасят за повишаване на възпалението и за развитие на хронични заболявания.
  • Зеленчуци от семейство Картофови (картофи, домати, чушки, патладжан): съдържат алкалоиди, които могат да дразнят имунната система.
  • Ядки и семена: съдържат инхибитори на храносмилателните ензими и фитати, които затрудняват храносмилането, и често причиняват алергии и непоносимости.
Как да разпознаем и избегнем храни

Защо тригърите са индивидуални?

Всеки от нас е уникален и имунната ни система реагира различно на различни храни. Тук важна роля играе генетичната предразположеност. Доказано е например, че някои хора имат генетични маркери, които ги правят по-склонни към отключване на определено автоимунно състояние.

Съставът на микробиома ни също е решаващ. Чревните бактерии играят ключова роля в начина, по който организмът взаимодейства с храните и как реагира на тях. Бактериите в червата ни участват в разграждането на хранителните вещества, а някои метаболити, които се произвеждат в този процес, могат да модулират имунната система, каквито са например късоверижните мастни киселини като бутират.

При намалено бактериално разнообразие или при свръхрастеж на патогенни бактерии, този дисбаланс (или дисбиоза) може да насърчи възпалението, като увеличи риска от неправилно разпознаване на определени храни като „враждебни“.

Други фактори като стрес, токсини от околната среда и предишни инфекции също могат допълнително да модифицират реакцията на организма, допринасяйки за неправилна имунна реакция.

Какво е хранителна непоносимост и хранителна чувствителност?

Хранителната непоносимост включва неспособността на организма да разгради или усвои определени храни поради ензимен дефицит (такава е например лактозната непоносимост).

Хранителната чувствителност, от друга страна, е свързана с имунната система, при която определени храни предизвикват възпалителен отговор, без това да включва непосредствена алергия. Причина е повишената чревна пропускливост, за която стана дума по-горе.

При хранителна чувствителност реакцията на организма не е внезапна както при хранителните алергии, а е отложена и може да се прояви до 72 часа. Може да се изрази в симптоми като кожен обрив, запек или диария, главоболие, мозъчна мъгла и други. Често хранителната чувствителност може да продължава с години, без човек да успее да прави връзка между консумираната храна и последвалата реакция.

Можем ли да се доверим на тестовете за хранителна непоносимост?

Тестовете за хранителна непоносимост, базирани на измерване на IgG антитела, са част от инструментариума за диагностициране. Проблемът с тях е, че тези тестове не успява достатъчно точно да оценят дали дадена храна провокира възпалителна реакция или просто нормален имунен отговор (като образуване на антитела IgG, което често е част от нормалното храносмилане).

Това може да доведе до фалшиво положителни резултати и да ви подведе да се откажете от храни, които всъщност не са проблематични за вас. В този смисъл тестовете за хранителна непоносимост са недостатъчни за интерпретиране и вземане на хранителни решения, без прилагане на елиминационна диета и детайлен анализ на симптомите.

Как да разпознаем и избегнем храни

Как да разпознаем нашите лични тригъри?

Елиминационните диети като АИП са „златният стандарт“ за идентифициране на личните хранителни тригъри. Този процес включва:

  1. Пълна елиминация: потенциалните тригъри се изключват напълно за срок от минимум 4 седмици. Правилният подход тук включва успоредно с елиминацията да работите за възстановяване на чревното здраве и намаляване на възпалението с прием на храни с висока плътност като костен бульон, кръстоцветни и зеленолистни зеленчуци, вътрешности, мазна риба, ферментирали храни и богати на полифеноли ярко оцветени плодове.
  2. Реинтродукция: след като сте почувствали затихване на симптомите и сте подобрили здравето на червата, може да започнете постепенно да въвеждате елиминираните храни, една по една, и да се наблюдавате за реакции. Повече детайли за реинтродукцията има в поста За АИП реинтродукцията без страх.

Инструменти и ресурси

Важен инструмент в този процес е личният хранителен дневник. Записвайте в него реда, по който елиминирате и въвеждате обратно храните, както и информация за симптомите, които са затихнали или пък са се обострили. Макар воденето на хранителен дневник да изглежда затормозяващо, то е краткосрочен процес с много ползи, независимо дали работите с хранителен терапевт или се опитвате сами да вникнете в нуждите на тялото си.

Освен че ще ви позволи по-ясно да идентифицирате връзката между избора на храна и обострянето на нежелани симптоми, с дневника по-лесно ще проследявате напредъка си във времето. Когато правим промени в храненето си и в начина си на живот и се чувстваме по-добре, ставаме по-мотивирани да продължим. 

Ако имате автоимунно заболяване, хранителният дневник ще ви позволи и да разполагате с данни, за да създадете вашия уникален дългосрочен хранителен режим, с който тялото ви ще се чувства най-добре.

В случай не се чувствате уверени в процеса на елиминация и реинтродукция, от полза може да ви бъде подкрепата от страна на сертифициран хранителен терапевт. Повече за индивидуалната консултация научете тук.

За да улесните процеса на елиминация и разпознаване на тригърите, можете да използвате още:

  • Приложения: MyFitnessPal или Cronometer дават възможност за детайлно описание на съставките и ежедневно проследяване на храните и симптомите.
  • Книги: „Автоимунен Палео протокол“ на д-р Сара Балантайн е отличен ресурс за начинаещи.
Как да разпознаем и избегнем храни

Как да избягвате личните си тригъри?

След като идентифицирате храните, които предизвикват симптоми, е важно да създадете стратегия за тяхното избягване. Ето няколко полезни стъпки в това направление:

  • Планирайте храненето за седмицата: използвайте удобен за вас формат, за да запишете менюто си за седмицата. На негова база пазарувайте и подгответе заготовки, така че да сготвите ястия, които са безопасни за вас. Как да се подготвите за предстоящата промяна в храненето си прочетете тук.
  • Четете етикети: проверявайте за скрити съставки етикетите на пакетираните продукти. Това в системата на Палео храненето е относително лесно, тъй като се ползват основно цели храни. Продукти с етикет най-често са брашна и подсладители.  
  • Гответе у дома: това ви дава пълен контрол върху съставките.
  • Тествайте рецепти: опитвайте рецепти за АИП и Палео ястия, докато откриете онези, които отговарят на вашия вкус и са подходящи за вашето ежедневие.
  • Намерете алтернативи: с времето ще откриете заместители на храните, които не можете да консумирате. Те, разбира се, не са основата на противовъзпалителната диета, но могат да ви помогнат да разнообразите менюто си, за да продължи да бъде храненето удоволствие.

Трябва ли завинаги да елиминирате личните тригъри?

Елиминацията на личните реактивни храни не означава, че ще се наложи завинаги да се лишавате от тях. С правилен подход, търпение и целенасочени грижи за възстановяване на червата, много от тези чувствителности могат да бъдат преодолени. Като цяло обаче може да бъде много трудно, невъзможно и нежелано да възстановите толерантността си към най-сериозните автоимунни хранителни тригъри като глутен, и по-лесно с храни като яйца, картофи или млечни продукти от козе и овче мляко.

Подобряването на здравето на чревната бариера чрез подходящо хранене, управление на стреса и здравословни промени в начина на живот създава условия за по-добра толерантност към храни. Ключът към истинското подобрение е не само да се идентифицират и премахнат задействащите храни от диетата, но и да се поддържат червата и имунната система, така че да не са толкова реактивни.

Връщането на изключените храни в менюто изисква внимателен и поетапен подход. Първо, тези храни могат да бъдат въведени на принципа на редуване – консумирани в малки количества и на определени интервали, за да се избегне натрупването им в организма. Постепенно, с установяването на добра поносимост, някои от тях могат да станат редовна част от вашето меню. Този процес отнема време, но носи своите ползи – по-балансирано и разнообразно хранене, подкрепящо здравето.

Помнете, че всяко тяло е уникално, и ключът към успеха е в индивидуалния подход и устойчивите промени.


Това съдържание има само информативна и образователна цел и не замества професионалния медицински съвет, предоставен от вашия лекар или друг медицински специалист.

Източници:

Extra-intestinal manifestations of non-celiac gluten sensitivity: An expanding paradigm
Effect of Gluten-Free Diet on Gut Microbiota Composition in Patients with Celiac Disease and Non-Celiac Gluten/Wheat Sensitivity
 All disease begins in the (leaky) gut: role of zonulin-mediated gut permeability in the pathogenesis of some chronic inflammatory diseases
Effect of gluten-free diet on autoimmune thyroiditis progression in patients with no symptoms or histology of celiac disease: a meta-analysis
Current Evidence on the Efficacy of Gluten-Free Diets in Multiple Sclerosis, Psoriasis, Type 1 Diabetes and Autoimmune Thyroid Diseases
Dairy: Friend or Foe? Bovine Milk-Derived Extracellular Vesicles and Autoimmune Diseases
Food-induced (allergic) arthritis. Inflammatory arthritis exacerbated by milk
Evaluation of the effect of gluten-free diet and Mediterranean diet on autoimmune system in patients with Hashimoto’s thyroiditis

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Social media & sharing icons powered by UltimatelySocial