Представете си, че се събуждате след осемчасов сън, но вместо да се чувствате отпочинали и готови да започнете деня си, усещате тежест в тялото си, всяка физическа дейност изисква огромно усилие на волята, а мозъчната мъгла прави трудно съсредоточаването върху обикновен разговор или запаметяването на елементарна информация. Ако сте с автоимунно заболяване, това може би е вашата реалност.
За щастие, днес сме много по-близо до разбирането на автоимунната умора, отколкото преди десетилетие. Дълго време на хората с автоимунни заболявания е обяснявано, че умората им се дължи на стрес, депресия или липса на физическа активност. Все повече съвременни изследвания в областта на имунологията и функционалната медицина обаче показват, че автоимунната умора не е въпрос на характер или воля, а реален биологичен феномен с промени в имунната, нервната и енергийната система на организма.
Този чест, но все още малко разбран симптом е пряко биохимично следствие от имунна система, която атакува собствените тъкани на организма. Свръхактивният имунен отговор създава каскада от възпалителни сигнали, които фундаментално променят мозъчната химия, нарушават клетъчния метаболизъм и изчерпват енергийните резерви на тялото на микроскопично ниво.
Ето някои от биологичните механизми, които стоят зад автоимунната умора:
1. Пренасочване на ресурсите (selfish immune system)
Хроничното възпаление и активирането на имунната система изискват огромно количество енергия под формата на АТФ (аденозинтрифосфат) – основната енергийна валута на тялото.
Съществува концепцията за immune-driven energy trade-off или selfish immune system, според която приоритетът временно се измества към имунния отговор. Когато имунната система е активирана (например при инфекция или хронично възпаление), тя пренасочва част от наличните енергийни ресурси към себе си, защото оцеляването зависи първо от справянето със заплахата. Така е от еволюционна гледна точка.
„Егоистичната имунна система“ включва:
- повишено усвояване на глюкоза от имунните клетки;
- промени в хормоните и метаболизма;
- намаляване на енергията, важна за физическа активност, възстановяване и мозъчна дейност.
Усещането, което много хора с автоимунни заболявания споделят, е, че „сякаш им е паднала батерията“, независимо колко са спали.
2. Митохондриална дисфункция
Когато имунната система е хронично активирана, тя променя начина, по който организмът разпределя и използва своите енергийни ресурси. С други думи, процесът на производство на енергия от хранителни вещества не е толкова ефективен.
Изследвания при системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит, множествена склероза и системна склероза показват промени в митохондриалната функция и енергийния метаболизъм.
При автоимунитет се отделят възпалителни молекули – цитокини като TNF-α, IL-1 и IL-6. Те могат да нарушат функцията на митохондриите, като намаляват ефективното производство на АТФ, затрудняват образуването на нови митохондрии и променят клетъчния метаболизъм. Представете си го като електроцентрала, която едновременно произвежда по-малко електричество, ремонтира се по-бавно и работи под постоянен стрес. С времето това намалява общия енергиен капацитет на организма.
Това е едно от най-добре документираните обяснения за т.нар. sickness behavior : състояние, характеризиращо се с умора, липса на мотивация, когнитивно забавяне и повишена нужда от почивка.
3. Оксидативен стрес и увреждане на митохондриална ДНК
Хроничното възпаление увеличава производството на реактивни кислородни форми, известни още като свободни радикали.
Митохондриите имат собствена ДНК, която е особено уязвима към оксидативно увреждане. С времето това може да наруши тяхното нормално обновяване и функция и да намали общия енергиен капацитет на клетките и начина, по който се чувстваме.
➡️ Прочетете още: Управление на енергията при автоимунни заболявания: как да се справим с хроничната умора?
4. Промени в хормоналната и нервната регулация
Хроничното възпаление и продължителният клетъчен стрес могат да доведат до дисрегулация на оста HPA (хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези). Това е една от основните системи, които регулират стресовия отговор в организма.
При част от хората с автоимунни заболявания се наблюдават промени в нормалния дневен ритъм на кортизола, понижена адаптивност към физически и емоционален стрес, както и по-бавно възстановяване след натоварване. На физическо ниво има усещане за умора, нужда от повече време за възстановяване и повишена чувствителност към стресови фактори.
Това е една от причините да се чувстваме относително добре, докато уважаваме нуждите на тялото си и спазваме установената си дневна рутина. И съответно, дори при кратък период на недоспиване, емоционално напрежение или по-интензивно физическо натоварване да сме подложени на изтощение, непропорционално голямо в сравнение с факторите, довели до него.
➡️ Прочетете още: Стрес и автоимунни заболявания: когато тялото и умът се нуждаят от съюзник
5. Засягане на нервната система и невровъзпаление
При някои автоимунни заболявания възпалението засяга не само периферните тъкани, но и нервната система. Възпалителните молекули могат да повлияят функцията на мозъка и нервните клетки, което допринася за появата на мозъчна мъгла, намалена концентрация, нарушения в паметта и усещане за дълбока умора.
Този механизъм е по-добре проучен при множествената склероза и системния лупус, но подобни симптоми се наблюдават и при много други автоимунни състояния.
➡️ Прочетете още: Протокол при мозъчна мъгла: какво казва науката и какъв е личният ми опит
6. Дефицити на хранителни вещества
Автоимунната умора не винаги е резултат само от възпалението. Често тя се задълбочава от съпътстващи хранителни дефицити, сред които – ниски нива на желязо, витамин В12 и фолат, витамин D, магнезий, цинк, селен и други ключови хранителни вещества.
➡️ Прочетете още: Микронутриенти и имунен баланс: витамини и минерали, които имат значение при автоимунни заболявания
Вместо заключение
Хроничната умора при автоимунните заболявания рядко има само една причина. Най-често тя е резултат от комбинация от възпаление, промени в енергийния метаболизъм, митохондриална дисфункция, нарушения в нервно-ендокринната регулация и други съпътстващи фактори като анемия, нарушения на съня, болка, дефицити на хранителни вещества и ефект от някои медикаменти.
Ако живеете с автоимунно заболяване и често се чувствате изтощени, важно е да знаете едно: умората ви е реална. Тя не е липса на дисциплина или мотивация, а сигнал, че организмът ви работи с по-малко наличен ресурс и има нужда от повече подкрепа, възстановяване и грижа.
Източници:
Autoimmune Fatigue: Why Your Immune System May Be Draining Your Energy
Chronic Fatigue vs. Normal Tiredness: Understanding the Difference
Central pathways causing fatigue in neuro-inflammatory and autoimmune illnesses
Mitochondrial impairment and repair in the pathogenesis of systemic lupus erythematosus
